Защо Тръмп мрази Европа?
„ Защо ни ненавижда? ” е въпросът, който постоянно чуват американски дипломати от европейските си сътрудници и другари, когато става дума за Доналд Тръмп. Тази седмица президентът на Съединени американски щати и държавният секретар Майк Помпейо бяха на посещаване в Европа, тъй че моментът е удобен да се опитаме да отговорим на този въпрос, написа Уолтър Ръсел Мийд в Wall Street Journal.
Нещата не са толкоз зле. Когато Тръмп и висши представители на неговата администрация приказват за Китай, те упрекват страната в корист с интернационалната система в безмилостното гонене на световна надмощие. Гледната им точка към Европа е друга, а точно, че композиция от нефункционални политики, нереалистични хрумвания за международната политика и неприятни интернационалните сделки насочват Стария континент в низходяща посока. Както Тръмп вижда нещата, Съединени американски щати не се пробват да отслабят Европа, а да я спасят от самата нея.
Критиката на Тръмп към Европейския съюз се състои от пет детайла.
Първо , някои от „ новите националисти ” имат вяра, че многостранни формирания като Европейски Съюз са доста по-слаби и по-малко евфективни от държавните управления на националните страни, дотолкоз, че развиването на Европейски Съюз е отслабило западния алианс като цяло. Сътрудничеството сред националните страни е положително и посредством него страните могат да реализират неща, които не биха могли независимо, само че свръхинституционализацията на това съдействие е неточност. Възникналите заради нея бюрократични структури и административно комплицирани процеси за взимане на решения сковават политиката и отчуждават обществото, правейки съюза по-малко важен от сумата на съставните си елементи.
Втората рецензия е, че Европейският съюз е прекомерно немски. Както считат някои от екипа на президента Тръмп, немските желания значат, че Европа е прекомерно рестриктивна във връзка с паричната и фискалната политики, и прекомерно мека, когато става въпрос за защитата. Усмирителните ризи върху фискалната и паричната политики осуетиха европейския напредък, до момента в който отводът на Германия да съблюдава натовските си задължения отслабва Европейски Съюз като цяло.
Третият детайл е, че Европейски Съюз е прекомерно демократичен съгласно американското значение на този термин, което значи прекомерно контролиращ стопанската система и прекомерно напредничав по обществените въпроси. Отвъд нормалната американска консервативна позиция, че държавният надзор подкопава икономическата динамичност и напредък в Европейски Съюз, Тръмп наподобява има вяра, че европейската миграционна политика – изключително решението на Ангела Меркел от 2015 година да приветства в Германия повече от милион най-вече мюсюлмани – е трагична неточност. Четвъртият проблем според тръмпистите е, че Европейски Съюз се пробва да популяризира в останалия свят своите желания по въпроси като смъртното наказване, климатичната политка, световното ръководство, половите връзки и така нататък Американските популисти се отнасят с огромно съмнение към всяка форма на световно ръководство, както и към дела на Европейски Съюз като палестинската страна, контрола върху въглеродните излъчвания и ЛГБТ общностите.
На последно място Тръмп не харесва Европейски Съюз поради комерсиалните му политики – региона, в която съюзът работи най-ефективно в международен проект. Президентът на Съединени американски щати има вяра, че това е инструмент ориентиран към ограничение на американската мощност и понижаване на силата на Америка в комерсиалните договаряния.
Има ли път за помиряване? Търговските проблеми и въпросът с европейския принос към НАТО е допустимо да бъдат решени посредством верните взаимни отстъпки. Въпросите, свързани с полезностите, обаче са по-трудни. Европейският блян за усилване на световното ръководство и поддръжката за всемирски и прогресивни полезности ще не престават да срещат опозиция измежду някои среди в Съединени американски щати.
Америка обаче не е единствената, или даже най-голямата, спънка пред универсалистките желания на Европа. Страни като Китай, Нигерия, Русия, Индия, Япония, Турция и Бразилия излгеждат еднообразно незаинтересовани от европейските полезности.
Благоразположението на Тръмп към антиевропейски политици като британеца Найджъл Фараж и унгареца Виктор Орбан притегли много внимание, само че същинската заплаха е другаде. Има международен водач, който ненавижда Европа доста повече от Тръмп – Владимир Путин. Кошмарният сюжет за Европа не е Тръмп да одобри Фараж или Марин Льо Пен в Белия дом, а да се разбере с Путин през главата на Европа.
Засега няма доста сигнали, че нещо такова следва да се случи. Путин неотдавна отхвърли настояването на Иран за доставка на ракетни системи S-400, а Тръмп туитна във вторник, че съветските съветници са напуснали Венецуела, което значи, че Москва се дистанцира от режима на Мадуро. Европейските дипломати обаче ще наблюдават нервно дали американската позиция по въпросите с Украйна и глобите против Русия не е омекнала.
За Европа най-хубавият отговор на отношението на Тръмп е не да му се опълчва, а просто да успее стопански. Една динамична Европа, която понася своя дял от разноските за защита и преследва стратегическите си ползи по образован метод, ще всее почитание, даже и да не провокира обич.
По публикацията работиха: Петър Нейков, редактор Елена Илиева
Нещата не са толкоз зле. Когато Тръмп и висши представители на неговата администрация приказват за Китай, те упрекват страната в корист с интернационалната система в безмилостното гонене на световна надмощие. Гледната им точка към Европа е друга, а точно, че композиция от нефункционални политики, нереалистични хрумвания за международната политика и неприятни интернационалните сделки насочват Стария континент в низходяща посока. Както Тръмп вижда нещата, Съединени американски щати не се пробват да отслабят Европа, а да я спасят от самата нея.
Критиката на Тръмп към Европейския съюз се състои от пет детайла.
Първо , някои от „ новите националисти ” имат вяра, че многостранни формирания като Европейски Съюз са доста по-слаби и по-малко евфективни от държавните управления на националните страни, дотолкоз, че развиването на Европейски Съюз е отслабило западния алианс като цяло. Сътрудничеството сред националните страни е положително и посредством него страните могат да реализират неща, които не биха могли независимо, само че свръхинституционализацията на това съдействие е неточност. Възникналите заради нея бюрократични структури и административно комплицирани процеси за взимане на решения сковават политиката и отчуждават обществото, правейки съюза по-малко важен от сумата на съставните си елементи.
Втората рецензия е, че Европейският съюз е прекомерно немски. Както считат някои от екипа на президента Тръмп, немските желания значат, че Европа е прекомерно рестриктивна във връзка с паричната и фискалната политики, и прекомерно мека, когато става въпрос за защитата. Усмирителните ризи върху фискалната и паричната политики осуетиха европейския напредък, до момента в който отводът на Германия да съблюдава натовските си задължения отслабва Европейски Съюз като цяло.
Третият детайл е, че Европейски Съюз е прекомерно демократичен съгласно американското значение на този термин, което значи прекомерно контролиращ стопанската система и прекомерно напредничав по обществените въпроси. Отвъд нормалната американска консервативна позиция, че държавният надзор подкопава икономическата динамичност и напредък в Европейски Съюз, Тръмп наподобява има вяра, че европейската миграционна политика – изключително решението на Ангела Меркел от 2015 година да приветства в Германия повече от милион най-вече мюсюлмани – е трагична неточност. Четвъртият проблем според тръмпистите е, че Европейски Съюз се пробва да популяризира в останалия свят своите желания по въпроси като смъртното наказване, климатичната политка, световното ръководство, половите връзки и така нататък Американските популисти се отнасят с огромно съмнение към всяка форма на световно ръководство, както и към дела на Европейски Съюз като палестинската страна, контрола върху въглеродните излъчвания и ЛГБТ общностите.
На последно място Тръмп не харесва Европейски Съюз поради комерсиалните му политики – региона, в която съюзът работи най-ефективно в международен проект. Президентът на Съединени американски щати има вяра, че това е инструмент ориентиран към ограничение на американската мощност и понижаване на силата на Америка в комерсиалните договаряния.
Има ли път за помиряване? Търговските проблеми и въпросът с европейския принос към НАТО е допустимо да бъдат решени посредством верните взаимни отстъпки. Въпросите, свързани с полезностите, обаче са по-трудни. Европейският блян за усилване на световното ръководство и поддръжката за всемирски и прогресивни полезности ще не престават да срещат опозиция измежду някои среди в Съединени американски щати.
Америка обаче не е единствената, или даже най-голямата, спънка пред универсалистките желания на Европа. Страни като Китай, Нигерия, Русия, Индия, Япония, Турция и Бразилия излгеждат еднообразно незаинтересовани от европейските полезности.
Благоразположението на Тръмп към антиевропейски политици като британеца Найджъл Фараж и унгареца Виктор Орбан притегли много внимание, само че същинската заплаха е другаде. Има международен водач, който ненавижда Европа доста повече от Тръмп – Владимир Путин. Кошмарният сюжет за Европа не е Тръмп да одобри Фараж или Марин Льо Пен в Белия дом, а да се разбере с Путин през главата на Европа.
Засега няма доста сигнали, че нещо такова следва да се случи. Путин неотдавна отхвърли настояването на Иран за доставка на ракетни системи S-400, а Тръмп туитна във вторник, че съветските съветници са напуснали Венецуела, което значи, че Москва се дистанцира от режима на Мадуро. Европейските дипломати обаче ще наблюдават нервно дали американската позиция по въпросите с Украйна и глобите против Русия не е омекнала.
За Европа най-хубавият отговор на отношението на Тръмп е не да му се опълчва, а просто да успее стопански. Една динамична Европа, която понася своя дял от разноските за защита и преследва стратегическите си ползи по образован метод, ще всее почитание, даже и да не провокира обич.
По публикацията работиха: Петър Нейков, редактор Елена Илиева
Източник: klassa.bg
КОМЕНТАРИ